I found myself in a fairy tale of Andersen
Country of origin: Bulgaria
Country of destination: Latvia
A story by: Rositsa Dimova
In 2014 I had the opportunity to visit several Scandinavian countries, but the biggest impression I got from the visit in Latvia. We stayed in Riga, the capital, which is located in the Baltic Sea and I just I found myself in a fairy tale of Andersen. Beautiful and colorful buildings, very typical for the northern countries, buildings built mostly with red bricks which give the town a very warm look.
The purpose of this journey was part of the visit of the mobile consultants, in Bulgaria we are 6 people, awarded with best carrier practices in different sectors by Euroguidance Bulgaria within the Development Center for Human Resources. The fact that we were coming with an idea for carier orientation and our agenda was focused on exchanging good practices didn’t stop us to taste the unique chocolate produced by Laima.
We have visited one of the schools in Latvia and the fact that we are comparing it with ours made the experience more interesting. A group of students and their teacher demonstrated their best practice, financed by Euroguidance Latvia. The practice consists of a carpet on which there were located 5 fundamental questions that the children had to go through and answer them. The questions are: What I want to do? Who can help me? Can I do it? Where to find it? How to make it?
Afterwards we visited the most unique place in Riga – their museum of imagination or we still didn’t get how they call it exactly, but the name we’ve given fits the most. We sow toys and games, which we couldn’t solve, because as already grown up kids we lost our imagination. We sow the world with the eyes of 4 years old children. They put as in situations, which we have forgotten; they played with our imagination and our fantasies.
We also passed by the Chocolate Factory Laima. We went to a municipal building in which different workshops for children are taking place and we just got so amazed from things we have forgotten. There we saw how children are making small metal cars and then competing with them in a special car track. We saw how they make wooden ships, clay figures and electrical circuits with so much love. And actually I got impressed by the freedom those children were working. There was no panic that these children can heart themselves with the sharp instruments they are working with. Most of the time we deprive the children to try things, which would let them understand their strong sides. I believe letting them trying would help them to choose their profession, because they already assets what they can do and what is interesting for them.
I really think that more people should do mobility, because each mobility and relationship to another culture and people, other ideas is very refreshing and gives opportunity to build you as a person.
През 2014 година имах щастието да посетя няколко северни държави, но най-голямо впечатление ми направи посещението в Латвия. Отседнахме в Рига, столицата на Латвия, която се намира на Балтийско море и попаднах в приказка от Андерсен. Красиви и цветни сгради, типични за северните държави, сгради изградени най-вече от червени тухли и придават на града едно много топло изражение.
Повода за това пътуване беше част от визитата на мобилните консултанти, които сме общо 6 кариерни консултанти от цяла България и наградените за най-добри кариерни практики в различни сектори от конкурс на Еврогайдънс България към Центъра за развитие на човешките ресурси. Това, че всички идвахме с една идея за кариерното ориентиране и програмата ни беше насочена към обмяна на добри практики не ни попречи да опитаме от техния уникален шоколад на компанията – Laima.
Посетихме едно тяхно училище, факта че си го сравняваме с нашите модели, това в очите ни го направи още по интересен. Една група ученици с тяхната ръководителка ни демонстрираха тяхна добра практика, финансирана от Еврогайдънс Латвия. Кариерно килимче върху което има 5 фундаментални въпроса, които децата трябваше да преминат и да отговарят на тях. Въпросите са: Какво искам да правя? Кой ще ми помогне?Мога ли да се справя? Къде да го намеря това? Как да го направя?
След това посетихме най- уникалното място в Рига, техния музей на въображението или така и не разбрахме как точно го бяха кръстили, но това име най-много му приляга. Видяхме играчки и игри, които не успяхме да решим, защото като едни пораснали деца бяхме загуби своето въображение. Видяхме света с очите на 4 годишно дете. Поставиха ни в ситуации, които бяхме забравили, поиграха си с въображението ни и с фантазията ни. Наистина най-уникалното място, което е събрало много пробуждащи въображението неща.
След това, като минахме покрай фабриката за шоколади Laima. Отидохме до една общинска сграда в която има кръжоци за деца от всички възрасти и бяхме изумени от забравени от нас неща. Видяхме как деца изработват метални малки автомобили и после правиха състезание с тях на специално направена писта. Видяхме с каква любов се правиха дървени кораби, глинени фигурки, как се правят електрически платки от деца. Всъщност това което ме впечатли е свободата с която те работиха, нямаше го това щадящо поведение към детето – да не се нарани, да не работи с остри предмети, в същността си доста лишава децата от това да опитват неща, които ще им помогнат да разберат кои са техните силни страни. Да направят своя избор за професия, защото вече са преценили какво им се отдава и кое им е интересно.
Наистина повече хора трябва да предприемат мобилност, всяка мобилност и всяко докосване до друга култура и хора, до други идеи е нещо много зареждащо и даващо възможност да надградиш себе си като личност.
