Mobilities make me realize that my ideas are important
Аз съм Милена и съм на 31 години. Завършила съм бакалавърска степен Българска филология в Пловдивския университет и магистърска степен Дипломация и международни отношения отново в същия университет. В момента работя като Специалист „Обучителни програми“ във фондация „Заедно в час“
Като човек, израснал на село, не си представях много ясно какво мога да работя, нито пък имах смелостта да се съпоставям и съревновавам с връстниците си, учили в елитни училища и университети. За мое щастие обаче обстоятелствата се стекоха така, че желанието ми да бъда полезна и да помагам на хората се превърнаха в доброволческа служба в местното читалище. Като доброволец в съдействах за организиране на различни събития на местно ниво, подготвях ученици от седми клас за кандидатстване в гимназия и представях институцията на различни форуми.
Една от партньорските организация на читалището изпрати покана за участие в обмен за младежка безработица и заетост по програма Youth in Action в Каламата, Гърция. Аз бях единствения член на читалището, който отговаряше на критериите за включване в обмена. И както можете да се досетите, изпратиха мен! Участието ми в този форум се превърна в един от най-важните моменти в живота ми. Тогава бях на 24 години. Срещнах се с хора на моята възраст, от различни държави, с различен житейски опит, различни интереси. И за моя голяма изненада, аз се чувствах не по-малко способна от тях! Активно се включвах в дискусиите, макар и доста да се затруднявах да говоря на английски, давах идеи за дейности, насърчаващи младежката активност, изготвях заедно с други участници предложения за инициативи на местно и национално и международно ниво.
Това за мен беше първият път, когато осъзнах, че моето мнение и моите идеи са важни, че съм способна не по-малко от другите и имам добри социални умения.
След този обмен успях да се включа в още няколко големи международни проекта.
Най-важният от тях беше на фондация СЕГА – Different people, one Europe. В него участваха неправителствени организации от Дания, Германия, Италия, Унгария, България, Словакия и Румъния. По този проект трябваше да направим поредица от инициативи, насърчаващи толерантността и междукултурния диалог сред жителите на нашето село. Читалището делигира на мен голяма част от идеите, планирането и организирането на събитията, като едновременно с това обменяхме опит с всички участници от останалите държави. Безценен опит, развиващ умението ми за управление на времето и ресурсите.
Участвах и в други, по-малки проекти, които бяха свързани с пътувания извън България, свързани с защита на човешките права, за изработване на младежки политики за толерантност и разбирателство.
Забелязах, как с времето английският ми става по-добър и п-добър, че съм създала огромен кръг приятели, работещи по един или друг начин за един по-добър свят, че съм развила умения, които до преди това изобщо не притежавах – да комуникирам свободно с различни хора, да си поставям цели и да ги изпълнявам, да пиша текстове, описващи опита и преживяванията ми, да работя с хора от целия свят, без да се притеснявам, да структурирам и подреждам мисълта си по разбираем начин, да говоря убедително и да отстоявам собственото си мнение.